Хранителните продукти, произведени в съответствие със стандартите на Европейския съюз (ЕС), често се считат за по-висококачествени поради строгите разпоредби, които се прилагат за всички производствени вериги, от земеделските практики до безопасността на храните и етикетирането.
Можем да сравним стандартите за безопасност и качество на храните между Европейския съюз (ЕС) и Съединените американски щати (САЩ) в няколко ключови аспекта, включително регулиране, стандарти за здраве и безопасност, генетично модифицирани организми (ГМО), употреба на пестициди, етикетиране и др. Ето някои конкретни факти и разлики, които характеризират подхода към качеството и безопасността на храните в тези два региона:
1. Използване на пестициди
Европейски съюз:
- ЕС има много строги изисквания за употребата на пестициди. Пестицидите са внимателно тествани и само онези, които се считат за безопасни, са одобрени за употреба. Хранителните продукти се тестват ежегодно, за да се прецени дали остатъците от пестициди надвишават допустимите граници.
- 2018 г. Европейската комисия обяви, че 97% от хранителните продукти, тествани за остатъци от пестициди, отговарят на разрешените нива (Европейски орган за безопасност на храните (EFSA), 2018 г.).
- ЕС ограничава повече от 100 пестицида, чиято употреба е забранена или строго ограничена. Някои пестициди, като глифозат, са забранени в много страни от ЕС.
САЩ:
- Американската Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) и USDA определят допустими граници за пестициди, но тези стандарти често са по-меки от тези в ЕС. Например глифозатът е разрешен за употреба в САЩ, въпреки че някои щати имат ограничения.
- Използването на пестициди в САЩ не е толкова строго ограничено, колкото в ЕС, така че нивата на остатъци от пестициди в хранителните продукти може да са по-високи.
- 2020 г. Американската агенция за опазване на околната среда (EPA) излезе с изявление, в което се казва, че нивата на остатъци от пестициди се наблюдават, но САЩ нямат същия централизиран и редовен надзор като ЕС за остатъците от пестициди в храните.
2. Генетично модифицирани организми (ГМО)
Европейски съюз:
- • ЕС стриктно регулира използването на ГМО. От 2001 г. действат правила, които изискват всички ГМО храни да бъдат ясно етикетирани, ако съдържат повече от 0,9% ГМО съставки. Това позволява на потребителите да избират дали искат да консумират такива продукти.
- Досега ЕС е одобрил само 3 ГМО хранителни продукти (напр. Bt-царевица, соя и рапица за хранителна употреба).
- Редица страни от ЕС (напр. Австрия, Унгария, Италия) са забранили напълно отглеждането и консумацията на ГМО на техните територии.
САЩ:
- САЩ е един от най-големите потребители на ГМО в света. 90% от соята, царевицата и памука, отглеждани в САЩ, са генетично модифицирани.
- Въпреки че през 2016 г. В САЩ беше въведено задължително етикетиране на ГМО, но тази наредба беше малко по-мека, позволявайки използването на цифрови знаци или QR кодове, което затруднява разбирането на състава на ГМО.
- Разрешаването на ГМО храни е много по-либерално, тъй като американските органи за безопасност на храните и здравето (напр. FDA, EPA) не разглеждат ГМО като опасни за здравето, ако отговарят на одобрени стандарти за безопасност.
3. Безопасност и качество на храните
Европейски съюз:
- ЕС има една от най-строгите системи за безопасност на храните в света. Всеки хранителен продукт, от отглеждането до продажбата, трябва да отговаря на строги стандарти за качество и безопасност.
- Системата HACCP (Hazard Analysis and Critical Control Points) се прилага за всички участници във веригата за доставка на храни, за да се гарантира, че храните са безопасни за консумация.
- 2020 г. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) обяви, че контролът на качеството на храните в ЕС се основава на научни изследвания и данни от тестове за предотвратяване на потенциални заплахи за здравето.
САЩ:
- САЩ имат своя собствена система за безопасност на храните, като FDA и USDA играят ключова роля. Тези агенции също използват системата HACCP, но тя може да е по-малко строга и често зависи от доброволни индустриални стандарти.
- 2011 г. САЩ въведоха „Food Safety Modernization Act“ (FSMA), който засилва контрола върху безопасността на храните, но някои критици твърдят, че тази система не е толкова всеобхватна, колкото ЕС, тъй като има повече възможности за саморегулиране в много области.
4. Етикетиране и маркиране на храни
Европейски съюз:
- ЕС има много подробни изисквания за етикетиране на храните. Всички хранителни продукти трябва да бъдат ясно маркирани, включително информация за съставките, хранителната стойност, страната на произход и срока на годност.
- Етикетирането на органични продукти също е строго регламентирано. Продуктите, съдържащи повече от 95% органични съставки, трябва да получат етикета EU Organic.
- През 2017 г. ЕС също така въведе енергийно маркиране на храните, така че потребителите да могат лесно да видят съдържанието на калории и хранителните стойности.
САЩ:
- Етикетирането на храните в САЩ също е строго регулирано, но е по-малко подробно, отколкото в ЕС. Например САЩ нямат една обща „органична“ маркировка и вместо това продуктите могат да използват различни частни сертификати.
- През 2016 г. САЩ направиха радикални промени, за да обозначат ясно наличието на генетично модифицирани организми (ГМО), но това изискване се отнася предимно само за някои продукти, не за всички. 2016 m.
5. Политика за околната среда и устойчивост
Европейски съюз:
- • През последните години ЕС активно се стреми да намали въглеродните емисии чрез насърчаване на устойчиво селско стопанство и производство на храни. Например през 2020 г. беше обявена инициативата „Зелен пакт“ Green Deal, която има за цел да постигне 50% намаление на употребата на пестициди и увеличено потребление на органични продукти до 2030 г.
САЩ:
- Пполитика за околната среда на САЩ по отношение на селското стопанство и производството на храни не е толкова централизирана и координирана, както в ЕС. Междувременно ЕС постига по-висок екологичен стандарт чрез насърчаване на прилагането на практики за устойчиво земеделие и преработка на храни.
Заключение
Европейският съюз има по-строги и всеобхватни политики за безопасност, качество на храните и опазване на околната среда в сравнение със Съединените щати. Това включва по-строги изисквания за употребата на пестициди, ГМО и етикетирането на храните. САЩ също имат свои собствени системи за безопасност и качество на храните, но те понякога са по-меки или по-малко регулирани. Хранителните продукти в ЕС често се считат за по-висококачествени поради строгия контрол, докато продуктите в САЩ често предлагат по-широк избор поради по-малко ограничителното използване на ГМО и торове.